София: Книгоиздателство Христо Г. Данов, 1941 — 704 с.
оригинальное заглавие: Стефанъ Младеновъ,
Етимологически и правописенъ речникъ на българския книжовен език"Българскитѣ думи въ речника не сѫ разпредѣлени по така наречени етимологични гнѣзда около една основна или коренна дума и при нея всички производни отъ сѫщия коренъ, а вървятъ по азбученъ редъ за по лесно ползуване и справки. При сложнитѣ или съставни думи съ удобенъ знакъ — отвесна чърта, сѫ показани ясно представкитѣ и съставнитѣ части.
Етимологическитѣ обяснения сѫ при основнитѣ или коренни имена и глаголи. Подиръ новобългарската дума върви старобългарското съответствие съ сроднитѣ думи отъ славянскитѣ езици, па сетне идатъ избрани думи отъ главнитѣ индоевропейски езикови семейства. На мѣста се привеждатъ и думи изъ не-индоевропейски езици (алтайски, семитски) и се загатва за арио-алтайско (индоевропейско-алтайско) и индоевропейско-семитско езиково сродство." (Предговоръ)