София: Издателство на БАН, 1974. — 759 с.
Задачата на „Фразеологичен речник на българския език“ е да представи подробно и систематизирано богатата фразеология на българския език (както фразеологията, присъща на разговорната реч, така и книжната фразеология), соматичната и функционална специфика на фразеологизмите като самостоятелни езикови единици, формата и границите на отделната фразеологична единица и модификациите на формалната ѝ структура. Речникът е предназначен за тези, които работят в областта на българската словесност — писатели, журналисти, преводачи на художествена литература, езиковеди, учители по български език, автори на речници, а също и за всички онези, които, се интересуват от въпросите на родния ни език.