София: Наука и изкуство, 1955. — 972 с.
Този речник е пръв опит у нас да се обхване словното богатство, на българския книжовен език предимно след О свобождението. Той е
предназначен за най-саироките слоеве на българската общественост, конто се интересуват от значението на думите в българския език. Като тълковен, а не нормативен речник, той съдърж а не само думите, които сега се употребяват в българския книжовен език, но и значителен брой думи, които са се употребявали в миналото. Освен това в него са дадени и множество по-редки думи — народни, диалектизми, архаизми, неологизми и пр., които се срещат в произведения на наши писатели и в книжовната разговорна реч.