Зарегистрироваться
Восстановить пароль
FAQ по входу

Младеновъ Стефанъ. Уводъ во всеобщото езикознание

  • Файл формата pdf
  • размером 45,34 МБ
  • Добавлен пользователем
  • Отредактирован
Младеновъ Стефанъ. Уводъ во всеобщото езикознание
Второ, дъполнено издание. — София: Университетска печатница, 1943. — 285 с.
На болгарском языке.
Учебник написан известным болгарским языковедом Стефаном Младеновым. Книга состоит из четырнадцати основных глав и справочного аппарата.
Первая глава ("Наука за езика и отношението й къмъ други близки науки") описывает предмет языкознания и его отношение к другим близким наукам.
Вторая глава ("Разчленение на езикознанието") повествует о тех разделах, из коих составляется языкознание.
Третья глава ("Произходъ на езика") посвящена проблемам глотттогенеза.
Четвёртая глава ("Видословно или строежно разпределение на езиците (Морфологична или структурна класификация на езиците)") посвящена типологическому (структурному) разнообразию языков и их морфологической (структурной) классификации.
Пятая глава ("Родословно разпределение на езиците (Генеалогична класификация на езиците)" посвящена генеалогическому разнообразию языков и их генеалогической классификации.
Шестая глава ("Единство на човъшкия родъ откъмъ езикъ (Лингвистически моногенияъмъ или полигенияъмъ?)") посвящена одной из основных дилемм филогенеза языка - имел ли место в истории человечества моногенез или полигенез?
Седьмая глава ("Психофизиологични основи на езиковата дейность") посвящена проблеме психофизиологических основ языковой деятельности, то есть локализации речи мозговым механизмом человека и теории афазии.
Восьмая глава ()
Справочный аппарат книги включает в себя следующие три части: именной указатель, предметный (то есть терминологический) указатель и указатель слов (из разных языков). Указатель слов подразделяется на части, посвящённые языкам, слова из которых приводятся. Эти языки располагаются друг за другом в порядке генеалогической принадлежности.
Съдержание
Наука за езика и отношението и къмъ други близки науки
Езикознание, граматика и филология. Съставни части на филологията (езикова история; история на литературата съ теория на литературнитѣ видове (теория на словесностьта) и стилистика; митология; фолклоръ; история на правовитѣ понятия). Езикознанието е до известна степень философска дисциплина и стои въ особена връзка съ гносеологията. Езикознанието въ услуга на етнографията. Помощни науки на езикознанието (психология и демопсихология; естетика; логика; етика; звукофизиология съ акустика и т.н.).
Разчленение на езикознанието
Всеобща фонетика, всеобща етимология, всеобща морфология, всеобщи синтаксисъ на всички езици, — току-речи непостижими, както и всеобща лексикология. История на езикознанието.
Произходъ на езика
Възгледъ на нѣкои френски езиковедци, че въпросътъ за произхода на езика не спадалъ въ същинското научно езикознание. Примѣрътъ на Ж. Ж. Русо, Хердеръ, Вилх. ф. Хумболдтъ, Е. Ренанъ, Яковъ Гримъ, Чарлзъ Дарвинъ, Вилхелмъ Вундтъ и мн. др. Херодотъ. Мойсей. Традиционалнстична теория, нейна разновидность: динамистична теория. Ономатопоетична теория. Междуметия теория и теория за отразителнитѣ (рефлексни) звукове. Нативистична теория. Еволюционисти. Pithecantropos erectus. Синергатична теория. Викторъ Анри („Antinomies linguistiques”).
Видословно или строежно разпредѣление на езицитѣ (Морфологична или структурна класификация на езицитѣ)
Коренни или изолиращи или едносложни (моносилабични) езици. Аглутиниращи или прилепящи езици. Флексивни или гъвкави езици. „Инкорпориращи или полисинтетични езици”.
Родословно разпределение на езиците (Генеалогична класификация на езиците)
Индоевропейски езици. Семитски езици. Хамитски езици. Урало-алтайски езици (самоедски, угро-фински, алтайски — турско-татарски, монголски, тунгузки и манджурски; японски). Корейски. Китайски, индокитайски. Сумеро-акадски. Дравидски. Кавказки езици. Езикътъ на етруските. Сумерийски езикъ. Хетитски и малоазийски езици. Хиперборейски, арктически или палеоазиатски езици. Американски езици (ескимоски, алгонкински, ирокезки…; средноамерикански…) Евро¬пейски думи, заети отъ американски езици. Малайски езици. Индонезийски. Индонезийски и индоевропейски. Меланезия и Микронезия. Полинезия. Австралийски езици. Негърско-африкански езици. Суданско-гвинейски езици. Нилско-чадска, Нилско-абисинска група ... Южноафрикански езици („банту“). Бушменски. Хотентотски. Изъ литературата по всеобщо езикознание.
Единство на човѣшкия родъ откъмъ езикъ (Лингвистически моногенизъмъ или полигенизъмъ?)
Плодовито кръстосване на разновидности. Деление на човечеството въ „раси“ но тѣлесни признаци е погрѣшно. Сократъ, Лайбницъ и всеобщото езикознание въ полза на моногенизма. Александъръ Гисвайнъ. Францъ Н. Финкъ. Алфредо Тромбети. Гюнтертъ. (Е. Кикерсъ).
Психофизиологични основи на езиковата дейность
Езикови представи (слухови и двигателни). Вѫтрешенъ езикъ. Езикови центрове (Центъръ на Брока, двигателенъ; центъръ на Вернике, слуховъ; центъръ на писането и центъръ на четенето, Дежериновъ). Видове афазия или безговорность. Амнезия и амнестическа афазия. Основенъ законъ на езиковата дейность — законъ за сдружение на представитѣ.
Звукови промѣни въ езика — „звукови закони"
Анализъ на езикословното понятие „звукъ“ или фонема (акузма, кинема, графема, легема). Несъзнателни наклонности къмъ единъ или други видъ звуково учленяване — истинска причина на звуковитѣ промѣни. Мними причини на звуковитѣ промѣни („стремежъ“ къмъ благозвучие, къмъ по-лесенъ изговоръ или къмъ облекчение и намаление на учленителната работа; смешение на раситѣ; влияние на климата и околната природа…). Законъ за икономия на силитѣ като разновидность на закона за инерцията. Но има и звукова епентеза, като че противъ закона за икономия на силитѣ. Основна антиномия на езиковата дейность като съвършено лична и съвършено обществена въ едно и сѫщо време. Подражание и мода въ езика. Несъзнателно и негласно възприемане на разнитѣ езикови или звукови изменения, „Звуковъ законъ”. Видове звукови изменения. „Спонтанни промѣни”. „Комбииаторни промѣни”.
Закони: Гримовъ, Вернеровъ, Грасмановъ. Звуково уподобление (звукова асимилация). Единъ особенъ видъ звуково уподобление: „смекчение” на „гърленитѣ” съгласки (онебняване или „палатализация“). Лабиализация и делабиализация (усилване или ослабване на бърненото закрѫгляне при учленение). Разподобление (дисимилация); хаплология. Звуково премѣтане или преметъ (метатеза). Съгласково вмѣтане (епентеза). Вмѣтане на самогласки (вокална епентеза). Предвметнати (протетични) самогласки. Задачи на историческата фонетика или на звуковата история.
Етимологични и семантични принципи на езиковия развой
Етимология — венецъ на езиковата наука и културно-историческа дисциплина par excellence. Имена на седмичнитѣ дни въ западноевропейските езици. Разин видове турски заемки въ български. Руски заемки отъ холандски. Връзка между звукове и значение на думитѣ. Звукова символика. Сократъ и звуковата символика (споредъ „Кратилъ“). Народна етимология. Основенъ законъ на словообразуването. (Данъкъ, даждие— вергия. Еленъ — рогачъ. Индоевроп. коренъ gwī: слав. жито, фр. Viande…). Пищяль — свирка. Отвлѣченн понятия винаги отъ конкретни изрази. Лат. anima; бълг. душа; нѣм. Sееle... Фр. argent “сребро, пари”. „Вѣтърна воденица“! „Воденица за кафе“! „Остроуменъ”; „остъръ слухъ". Общоупотрѣбителни „фигури“. Названия отъ сравнения и „фигури“. „Банда“ — „камерни музиканти“ — „разбойническа банда“ Изрази чрезъ съкращения. Нарицателни имена отъ собствени. Повишение или влошаване на значението у чужди думи. Тъй нареченитѣ евфемизми. Измиране на думи. „Неологизми“.
Принципи на езиковия развой въ морфологично отношение
Части на речьта. Пълни и „формални“ думи. Глаголи като „окончания", имена като „суфикси“. Граматическа диференциация. Индоевропейски падежи или падежни отношения. Граматически родъ. Граматически родъ и естественъ полъ. Граматическо число. „Неправилно“ съгласуване. Глаголъ. Наклонение или начинъ; лат. modos. Залози. „Фонетична аналогия“.
Промѣни въ областьта на синтаксиса
Синтактични аналогии или синтактични контаминации. Мѣсто на глагола въ изказа (изречението). „Плеоназми».
Езиково единство. Езикъ и говоръ. Географски и социални диалекти. (Езикознание и литературна история. Езикознание и фолклоръ)
Географски и социални диалекти. Голѣмина на диалектнитѣ области.
„Социални диалекти” (обществени говори). Тайни езици. „Тарикатски езикъ”. Тъй нареченитѣ литературни езици. „География на думитѣ”. „Форми за учтивость”.
Опити да се създаде общочовешки или международенъ езикъ
Общи международенъ или общочовешки езикъ. Лайбницъ. Есперанто. Идо. Безцелностьта на есперантистскитѣ преводи на велики художествени творения, писани въ стихове: добъръ преводъ на словесно творение въ стихове е квадратура на крѫгътъ.
Езикознание и културна история
Надписитѣ на първобългарскн езикъ върху „Агиловото съкровище“. Изследване на заети културни думи. Български думи въ маджарски. Български думи въ румънски (влашки). Гръцки думи въ български. Български славяни въ Гърция („Славянитѣ въ Гърция“). Изследване на мѣстнитѣ имена. Варягитѣ и „Русь”. „Лингвистична палеонтология“. Прародина на индоевропейцитѣ. Названия за сродство или роднинство. Индоевропейски културни думи за земледелие и скотовъдство. Строителем дърводѣдска техника. Две индоевропейски думи за огънь. Индоевропейски думи за метали.
Добавка къмъ въпросътъ за езика на етрускитѣ, отъ Д-рт. Вл. Георгиев
Дополнения къмъ книгописа въ края на глава I и въ глава X
  • Чтобы скачать этот файл зарегистрируйтесь и/или войдите на сайт используя форму сверху.
  • Регистрация